Световно наследство в Перу
Град Куско
Град Куско - снимка Wikipedia
Куско (City of Cuzco) е разположен в Андите, на територията на Перу, и се развива при управлението на владетеля на инките Пачакутек. Превръща се в комплексен градски център с отличителни религиозни и административни функции. Той е бил обграден с ясно очертани зони за селскостопанска култивация, занаятчийство и индустриално производство. Когато испанците завладяват Куско през шестнадесети век, те запазват основната структура, но построяват барокови църкви и дворци над руините на този гред на инките.
Историческо светилище на Мачу Пикчу
Историческо светилище на Мачу Пикчу - снимка Wikipedia
Мачу Пикчу (Historic Sanctuary of Machu Picchu) се извисява на 2430 м надморско равнище сред тропическа гора и е заобиколен с изключително красиви природни пейзажи. Това е може би най-възхитителния град, изграден от империята на инките в периода на нейния апогей. Отличава се с гигантски стени, тераси и площадки, които изглеждат сякаш са издялани по естествен начин в плавно спускащите се скалисти склонове. Естественият пейзаж по източните хълмове на Андите обхваща речния басейн на Амазонка в горната му част. Той се отличава с голямо богатство на флора и фауна.
Археологически обект Чавин
Археологически обект Чавин - снимка Wikipedia
Археологическият обект Чавин (Chavin (Archaeological Site)) получава своето име от една култура, която се развива в периода от 1500г. до 300г.пр.Хр. в тази високопланинска долина на Андите в Перу. Това място за поклонничество от миналото е едно от най-ранните и добре познати обекти от преди пристигането на Колумб. За неговият облик е характерен удивителен комплекс от тераси и квадратни пространства, обградени от структури от обработен камък, както и основно зооморфичната декорация на обекта.
Национален парк Хуаскаран
Национален парк Хуаскаран - снимка Wikipedia
Връх Хуаскаран (Huascarán National Park) е разположен в Кордилера Бланка, най-високата тропическа планинска верига, и се издига на височина от 6768м надморско равнище. Дълбоките дефилета се напояват от буйни потоци, а ледниковите езера и многообразната растителност придават на пейзажа впечатляваща красота. Тази територия приютява видове като очилатата мечка и южноамериканския кондор.
Археологическа зона Чан Чан
Археологическа зона Чан Чан
Кралство Чиму със столица Чан Чан (Chan Chan Archaeological Zone) достига своя апогей през петнадесети век, скоро след като попада под властта на инките. Градоустройственият план на този огромен град, който е най-големият за Америка, преди откриването й от Калумб, отразява стратегия за стриктно политическо и социално разпределение, което е видно от разделението на града на девет защитни крепости или дворци, обособени в автономни единици.
Национален парк Ману
Национален парк Ману - снимка Wikipedia
Този огромен парк, разположен на територия от 1,5 милиона хектара, се отличава с последователни нива от растителност, които се издигат на височина от 150м до 4200м надморско равнище. Влажните тропически гори, разположени в по-ниските части на Национален парк Ману (Manú National Park), са убежище на ненадминато разнообразие от животински и растителни видове. Около 850 птичи вида са идентифицирани тук, както и редки видове като гигантската видра и гигантския броненосец. В парка често се забелязват ягуари.
Исторически център на град Лима
Исторически център на град Лима - снимка Wikipedia
Въпреки сериозните поражения, нанесени от земетресения, до средата на осемнадесети век „Градът на царете” е бил столица и един от най-важните градове от испанските доминиони в Южна Америка. Много от сградите Исторически център на град Лима (Historic Centre of Lima), като тази на манастира на Сан Франциско /най-голямата подобна сграда в тази част на света/ се появява в резултат на сътрудничество между местните майстори и такива от Стария свят.
Национален парк Рио Абисео
Национален парк Рио Абисео - снимка Wikipedia
Национален парк Рио Абисео (Río Abiseo National Park) е създаден през 1983г., за да осигури защита за фауната и флората на влажните тропически гори в този регион от Андите. Тук е характерно високо ниво на ендемизъм сред представителите на флората и фауната, наблюдавани на територията на парка. Единствено в този парк може да бъде видяна жълтоопашатата вълнеста маймуна, която е считана за изчезнал вид в миналото. Изследвания, проведени след 1985г., откриват 36 до тогава непознати археологически обекта на височина между 2500м и 4000м, които дават пълни сведения за живота на обществата, преди инките.
Линии и геоглифи в района на Наска и Пампас де Хумана
Линии и геоглифи в района на Наска и Пампас де Хумана - снимка Wikipedia
Геоглифите и Пампас де Хумана (Lines and Geoglyphs of Nasca and Pampas de Jumana) са разположени по протежението на крайбрежна долина в Перу, на около 400 км южно от Лима и покриват територия от 450 кв. км. Тези линии, които са издълбани по повърхността на земята, между 500г.пр.Хр. и 500г.сл.Хр., са сред най-големите загадки за археологията, поради тяхното количество, естество, размер и непрекъснатост. Геоглифите представляват изображения на живи създания, стилизирани растения, въображаеми същества и геометрични фигури с дължина от няколко километра. Счита се, че те са имали обредни астрономически функции.
Историческа част на град Арекипа
Историческа част на град Арекипа - снимка Wikipedia
Историческият център на Арекипа (Historical Centre of the City of Arequipa) е разположен върху повърхност от скали с вулканичен характер и изобразява съчетанието на европейски и местни строителни техники и особености, използвани по великолепен начин от колониалните майстори, както и от креолските и индианските зидари. Комбинацията от тези влияния е характерна за масивните стени, проходи под арки и сводове, вътрешни дворове и отворени пространства, както и за сложната барокова украса на фасадите. Историческият център на Арекипа се отличава с архитектура, при която преобладават орнаменти, и представлява шедьовър, творчески обединяващ европейски и местни особености на архитектурата, които са характерни за културния облик на целия регион. Историческият център на Арекипа е изключителен пример за колониално селище, което просъществува при тежки природни условия, чужди влияния и процес на завладяване и покръстване.
Свещен град Карал Супе
Свещен град Карал Супе - снимка Wikipedia
Свещеният град Карал Супе (Sacred City of Caral-Supe) е археологически обект, който датира от преди 5000 години и е разположен на площ от 626 хектара. Той се намира на пустинна тераса със сух климат, която се издига над покритата със зелена растителност долина на река Супе. Обектът датира от последния етап от най-ранния период от развитието на Централните Анди и е най-стария център на цивилизация на територията на Америките. Той е изключително добре запазен и буди възхищение по отношение на своя дизайн и сложността на неговото архитектурно изпълнение. Особено впечатляващи са неговите масивни каменни и глинени възвишения под формата на платформи и вдлъбнатите кръгообразни дворове. Карал е едно от осемнадесетте градски селища, разположени в този район и представлява комплекс с характерна масивна архитектура, включително шест пирамидални структури. Артефакти с кипу /метод за записване на информация чрез възли, който е използван от цивилизациите в Андите/ свидетелстват за нивото на развитие и напредъка на обществото, обитавало Карал. Градоустройственият му план, както и някои от неговите компоненти /включително пирамидалните структури и резиденциите на елита/ представляват ясни свидетелства за ритуалните функции на града, като част от религиозна идеология със силно влияние.
Свещеният град Карал Супе изобразява възхода на цивилизацията в Америките. Този град представлява напълно развита държава в социално-политически план, поради сложната му структура и влияние върху развиващите се селища по територията на цялата долина Супе и отвъд границите й. Употребата на кипу в ранен период от историята на това общество е от голямо историческо значение. Дизайнът на архитектурните и пространствени компоненти в този град е планиран с впечатляващо майсторство, а масивните платформи и вдлъбнати дворове говорят за наличието на мощна и влиятелна консолидирана държава. Карал е най-добрият пример за градоустройство от периода на древните цивилизации в Перу. Особеностите на градския пейзаж, които се развиват в продължение на векове, оказват влияние върху разположени в близост селища, а в последствие и върху голяма част от крайбрежието на Перу.
Най-ранните свидетелства за съществуване на цивилизация в Америките са намерени в долината Супе. Карал е пример за най-добре развито селище от формиращия период тук.
Карал е забележително непокътнат най-вече поради ранното му изоставяне и късно откриване. След като основното население напуска града, той е заселван само два пъти и то не систематично – веднъж през около 1000г.пр.Хр. и втори път между 900г. и 1440г.сл.Хр. Тъй като тези две заселвания се осъществяват в покрайнините на града, те не променят облика на древната архитектура. В допълнение, тъй като на територията на града няма намерени златни и сребърни находки, няма и свидетелства той да е бил подложен на опустошителни грабежи. В непосредствена близост до обекта липсват модерни и трайни конструкции /освен структури, използвани за туристически цели, които са изградени от местни материали. Този обект е част от културен и естествен пейзаж с голяма красота и е сравнително незасегнат от последващи процеси. По-голяма част от застрояването в този район се осъществява в ниско разположените долини около Лима /на юг от обекта/. Селището е разположено в центъра на долината Супе и за него е характерна традиционна форма на селско стопанство. Няма сериозни спорове относно автентичността на този обект. Радиовъглероден анализ, проведен при работа по специалния археологически проект Карал Супе, потвърждава, че развитието на града може да бъде проследено в периода между 3000г. и 1800г. пр.Хр.
Системата за управление на обекта е на добро ниво, а наскоро модифицираният план за управление /през 2008г./ се прилага. Промените в плана обхващат наредби, които да гарантират съхраняването и консервацията на обекта.
Тези забележителности в Перу са под егидата на ЮНЕСКО и са част от Световното природно и културно наследство на човечеството.